Момчето до мен...
Момчето до мен ще си счупи главата от рязко заспиване.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
А аз чета Пушкин и пия кафе.
Автобусът е бърз,
но е някак провлачено
това настроение,
тази неподвижност
на всичко наоколо...
Виждам книгата си в отражението на стъклото
и сякаш е вън,
на шосето,
в пейзажа
и свежата утрин,
в току-що изгрялото слънце...
И прочитам оттам
колко малко му трябва
на момчето до мен да се събуди
и пак да заспи...
(Сякаш будна за двама)
във книгата поглед вторачила-
измислям си начин за четене
и начин да не чета,
замислена, че трябва да чета...
Момчето до мен се събуди,
когато аз затворих очи.
Прочете от моята книга
крадешком
за съня на Татяна
и приспа се във някакви мисли...
© Галина Златева All rights reserved.
