Толкова много прегръдки...
Толкова много прегръдки
от толкова неистински ръце...
...понесох...
Стопявам се... в неистини...
и в твоите ръце.
Имам ли какво да ти дам?
Освен утайката от себе си...
Горчилката...
Остана ли въобще такава?
Страшно е, но свикнах в самотата...
Отнети са ми всичките прегръдки,
ръцете ми - скъсени са, не стигат
и аз до някого да се докосна...
Сърцето ми е инвалид
във този свят от пътища непроходими.
От мене са останали трохички
и те запълват шепите ти...
... не искам да изпадна между пръстите ти...
2005 - 2006 г.
© Галина Златева All rights reserved.
