Feb 9, 2006, 12:28 PM

Толкова много прегръдки...

  Poetry
323 0 22

Толкова много прегръдки
от толкова неистински ръце...
...понесох...
Стопявам се... в неистини...
и в твоите ръце.
Имам ли какво да ти дам?
Освен утайката от себе си...
Горчилката...
Остана ли въобще такава?
Страшно е, но свикнах в самотата...
Отнети са ми всичките прегръдки,
ръцете ми - скъсени са, не стигат
и аз до някого да се докосна...
Сърцето ми е инвалид
във този свят от пътища непроходими.

От мене са останали трохички
и те запълват шепите ти...

... не искам да изпадна между пръстите ти...

2005 - 2006 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Златева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Искам да ме запишеш във фен клуба си!Ако си нямаш ще ти основем!Умееш да накараш читателя да е съпричастен към емоциите ти!
  • Много хубаво

    Написано е с много истински думи
  • Направо ми спря дъха!Страхотно е!Поздравявам те!Продължавай в същия дух!!!
  • От мене са останали трохички
    и те запълват шепите ти...
    ...не искам да изпадна между пръстите ти...

    Последното тристишие ми допадна най- много
    Поздрави !
  • Чудесен стих,така само както ти умееш,поздрави