<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Море, не можеш да намокриш ходилата ми-
отдавна не вървят по твоя бряг.
Усмивките отдавна са откраднати
от вятъра на слънчевия свят.
Не можеш да погледнеш слънцето
през моите зеници от вълни.
А те са угасили в мене чувството
от допира на слънчеви лъчи.
Не можеш да ми върнеш чайките,
защото вече няма го небето им...
08.01.2003 г.
© Галина Златева All rights reserved.
, когато обичаш нещо твърде много и се разделиш с него, част остава в теб, но е като една снимка...знаеш, че ще остане само спомен и това те натъжава. Но аз се усмихвам на спомените си! Добре е човек да си спомня, да взимаме пример от Марсел Пруст - за него спомените са творчеството му, а то на свой ред-смисълът на живота
Владо, благодаря ти за коментара, съгласна съм с мнението ти...важно е да помним, че един ден просто ще си отидем и няма да се върнем обратно! Но затова е важно как живеем, нали?
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
