Море, не можеш...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Море, не можеш да намокриш ходилата ми-
отдавна не вървят по твоя бряг.
Усмивките отдавна са откраднати
от вятъра на слънчевия свят.
Не можеш да погледнеш слънцето
през моите зеници от вълни.
А те са угасили в мене чувството
от допира на слънчеви лъчи.
Не можеш да ми върнеш чайките,
защото вече няма го небето им...
08.01.2003 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Златева Всички права запазени
, когато обичаш нещо твърде много и се разделиш с него, част остава в теб, но е като една снимка...знаеш, че ще остане само спомен и това те натъжава. Но аз се усмихвам на спомените си! Добре е човек да си спомня, да взимаме пример от Марсел Пруст - за него спомените са творчеството му, а то на свой ред-смисълът на живота
