Времето се изтича...
ВРЕМЕТО СЕ ИЗТИЧА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
по улуците в мен
водата прави земята на кал-
полепващ асвалт за подметките
и стъпвам в калните локви на спомена...
облак скрива слънцето над мен
огромен облак – слънчокрад
ограбва го и нито лъч не връща…
вятърът издухва леките, наивните копнежи
на някой новороден мечтател…
с качулка от хладни настроения
се скривам от небесната кавга
спъвам се във калния си ден
падам
полепвам цялата във нямо вдъхновение
изричам стихове наум
на друг език
покрити с кал-
не се четат
остават в мене
да тежат
© Галина Златева All rights reserved.
