Да се вглеждаш
Да се вглеждаш
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти,
прегазена надежда
и обич изгубена завинаги.
Да се вглеждаш в своите очи
и устни посивели,
когато земята затрепти
и люшне огромни
каменни гърди,
когато носиш ветрове
с грохота на морските вълни,
със плач сподавен на дете,
с отронен цвят
и метеоритен прах.
Да се вглеждаш
някъде нататък
в очакване на лунен блясък,
в очакване на галещи лъчи
и корабът, издул платна,
да се завърне отново у дома.
в своята душа,
смутена и безсмислена,
в мигове отчаяни,
с отлитнали мечти,
прегазена надежда
и обич изгубена завинаги.
Да се вглеждаш в своите очи
и устни посивели,
когато земята затрепти
и люшне огромни
каменни гърди,
когато носиш ветрове
с грохота на морските вълни,
със плач сподавен на дете,
с отронен цвят
и метеоритен прах.
Да се вглеждаш
някъде нататък
в очакване на лунен блясък,
в очакване на галещи лъчи
и корабът, издул платна,
да се завърне отново у дома.
© Галя Николова All rights reserved.
