Oct 1, 2004, 5:57 PM

Далечен спомен

  Poetry
150 0 0
Какво се случи с мен,със теб,със нас- съдбата ни поднесе изненада на любовта ни сложи край от раз и потуши една прекрасна,буйна клада. На нея неусетно ний горяхме- красиво,малко,нежно изживяване и постепенно да се отчуждим успяхме последва скука,суета и примиряване. Това,което исках го постигнах! Ти беше мой,но аз не бях за тебе! За туй отмина ме и ме остави да страдам под самотното небе. И болката напира вътре в мен, носталгията смазва ме изцяло и мразя,и обичам всеки спомен прелял се ту във черно,ту във бяло. Целувките,ръцете и очите ти аз никога не ще забравя, те ще останат в мен,в мечтите ми, като отворена кървяща рана. А ти от мен си тъй различен не съм за теб желаното момиче, но знай аз пак ще те обичам, макар и толкова далечен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments