1 oct 2004, 17:57

Далечен спомен

  Poesía
151 0 0
Какво се случи с мен,със теб,със нас- съдбата ни поднесе изненада на любовта ни сложи край от раз и потуши една прекрасна,буйна клада. На нея неусетно ний горяхме- красиво,малко,нежно изживяване и постепенно да се отчуждим успяхме последва скука,суета и примиряване. Това,което исках го постигнах! Ти беше мой,но аз не бях за тебе! За туй отмина ме и ме остави да страдам под самотното небе. И болката напира вътре в мен, носталгията смазва ме изцяло и мразя,и обичам всеки спомен прелял се ту във черно,ту във бяло. Целувките,ръцете и очите ти аз никога не ще забравя, те ще останат в мен,в мечтите ми, като отворена кървяща рана. А ти от мен си тъй различен не съм за теб желаното момиче, но знай аз пак ще те обичам, макар и толкова далечен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios