Дали на прага, миг преди онази зима...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Дали на прага, миг преди онази зима
да покрие за последно косите ми във бяло
и леденият вятър да свие моите устни,
ще мога пак да те открия?...
Да бъда пак задъхан, да ти купя цвете
и там, под пролетния дъжд, на спирката да чакам,
да видя цветния чадър, и ти да бързаш...
Под стъпките ти локвите да станат цветни
и аз да сещам мократа ти длан в дланта ми...
Тогава под дъжда цветя ще никнат по паважа
и релсите на бързия трамвай ще станат струни.
Когато ги докосна, като арфа
ще ронят звън очите ти, ще бъдем толкова млади...
Дори за миг, дори за ден, преди да дойде зимата.
26.03.2005 г.
© Светослав Иванов All rights reserved.
