Де-Жа-Ву
Бели облаци -
пух светло-мрачен...
пелени в пепеливо небе...
На огърлици
звездите прескачат
от нощта в утринното лице...
Кадифе!...
Меко лягат очите ми
и потъват до дъно в тъга...
На кафе
загорчават мечтите ми -
в млечни сенки мълчи самота...
Котка бяла
през прозореца скочи -
Де-жа-ву в моя призрачен ден!...
Като хала:
до милиметъра точна...
и изчезна!... Какъв феномен!
Заскрежава...
Как само настръхвам!...
Захладня анемичния свят
Замълчава
безчувствен, изпръхнал...
изцеден и без капчица цвят!...
Паяжина -
оплита си мрежа
паяк вкъщи, по покрива сив,
до комина
в рисунката снежна
начертана небрежно с молив...
Прелетя!...
Неприветлив, отнесен....
Ден, разтворен в горчиво кафе...
Избеля
с безразличие смесен,
неусетен от бяло сърце...
© Буба All rights reserved.
Радвам се, че символите са разбрани. Не е лесно да докоснеш читател...
