19 nov 2005, 14:52

Де-Жа-Ву

  Poesía
134 0 8
Бели облаци - пух светло-мрачен... пелени в пепеливо небе... На огърлици звездите прескачат от нощта в утринното лице... Кадифе!... Меко лягат очите ми и потъват до дъно в тъга... На кафе загорчават мечтите ми - в млечни сенки мълчи самота... Котка бяла през прозореца скочи - Де-жа-ву в моя призрачен ден!... Като хала: до милиметъра точна... и изчезна!... Какъв феномен! Заскрежава... Как само настръхвам!... Захладня анемичния свят Замълчава безчувствен, изпръхнал... изцеден и без капчица цвят!... Паяжина - оплита си мрежа паяк вкъщи, по покрива сив, до комина в рисунката снежна начертана небрежно с молив... Прелетя!... Неприветлив, отнесен.... Ден, разтворен в горчиво кафе... Избеля с безразличие смесен, неусетен от бяло сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios