Друг си
Да ли те познавам!?
Очите са същите,
лицето и то,
висок си-такъв и те помня,
снажен,красив.
Коса черна...или беше руса-
това вече забравих.
Беше отдавна,
смътен е спомена.
Но не,не те познавам!
Другият беше чаровен,
другият беше гальовен,
другият бе романтичен,
бе симпатичен...
Той ме обичаше,
той знаеше как да ме има,
знаеше как да ме иска,
знаеше и поемаше риска.
Ти си различен,
не си романтичен,
не си и гальовен
даже хич не си симпатичен.
Ти си лицета познато,
но душата е чужда.
Толкова злоба във нея,
толкова болка,
толкова завист...
Не,ти не си онзи,
който познавам.
Не си ...
Ти си друг,непознат си!
Очите са същите,
лицето и то,
висок си-такъв и те помня,
снажен,красив.
Коса черна...или беше руса-
това вече забравих.
Беше отдавна,
смътен е спомена.
Но не,не те познавам!
Другият беше чаровен,
другият беше гальовен,
другият бе романтичен,
бе симпатичен...
Той ме обичаше,
той знаеше как да ме има,
знаеше как да ме иска,
знаеше и поемаше риска.
Ти си различен,
не си романтичен,
не си и гальовен
даже хич не си симпатичен.
Ти си лицета познато,
но душата е чужда.
Толкова злоба във нея,
толкова болка,
толкова завист...
Не,ти не си онзи,
който познавам.
Не си ...
Ти си друг,непознат си!
© Весела Иванова All rights reserved.
