Друг си
Да ли те познавам!?
Очите са същите,
лицето и то,
висок си-такъв и те помня,
снажен,красив.
Коса черна...или беше руса-
това вече забравих.
Беше отдавна,
смътен е спомена.
Но не,не те познавам!
Другият беше чаровен,
другият беше гальовен,
другият бе романтичен,
бе симпатичен...
Той ме обичаше,
той знаеше как да ме има,
знаеше как да ме иска,
знаеше и поемаше риска.
Ти си различен,
не си романтичен,
не си и гальовен
даже хич не си симпатичен.
Ти си лицета познато,
но душата е чужда.
Толкова злоба във нея,
толкова болка,
толкова завист...
Не,ти не си онзи,
който познавам.
Не си ...
Ти си друг,непознат си!
Очите са същите,
лицето и то,
висок си-такъв и те помня,
снажен,красив.
Коса черна...или беше руса-
това вече забравих.
Беше отдавна,
смътен е спомена.
Но не,не те познавам!
Другият беше чаровен,
другият беше гальовен,
другият бе романтичен,
бе симпатичен...
Той ме обичаше,
той знаеше как да ме има,
знаеше как да ме иска,
знаеше и поемаше риска.
Ти си различен,
не си романтичен,
не си и гальовен
даже хич не си симпатичен.
Ти си лицета познато,
но душата е чужда.
Толкова злоба във нея,
толкова болка,
толкова завист...
Не,ти не си онзи,
който познавам.
Не си ...
Ти си друг,непознат си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Иванова Всички права запазени
