Mar 15, 2005, 11:01 PM

Душа в душа шепти

  Poetry
167 0 6


Полепва ситен тичинков прашец по думите,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

с които искам в тази нощ да ти говоря.

A между облачетата, през цвят в короните

врата към теб, чрез клепки ще отворя.

 

Ще се разлистят дъхави около нас мечтите

и ще се сипва пред очите ни мигът,

във който с огън ... паля стъпките в очите,

а сетивата с нас до връх ще израстат.

 

С тревички полъх, през стеблата те целувам

и с думи тичинкови устните шептят...

Във тази нощ аз искам с теб да разговарям

и знам, че моят глас до край ще бъде чут.

 

Прегръщам мисленно златистото пространство,

а времето до хармоничност в нас трепти

и отразява близост на живот, като познанство

в което ... цялата му същност - ще си ти!

 

(Полепват думи и ... душа в душа шепти!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments