душата ми избяга надалече

Poetry

120 0 2

Сама останала в нощта,
си спомням аз за нежността,
изпитана отдавна,
вечерта,в стая обгърната от тъмнина...
Когато,аз ти подарих едничкото
за мене на Света...
когато ти поднесох на тепсия своята душа...
Сега се скитам аз безцелно,
с мойто празно тяло
в пустощта...
Душаа ми я няма вече,
избягала е някаде надалече