душата ми избяга надалече
Сама останала в нощта,
си спомням аз за нежността,
изпитана отдавна,
вечерта,в стая обгърната от тъмнина...
Когато,аз ти подарих едничкото
за мене на Света...
когато ти поднесох на тепсия своята душа...
Сега се скитам аз безцелно,
с мойто празно тяло
в пустощта...
Душаа ми я няма вече,
избягала е някаде надалече
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вержи или Жежи Все права защищены