Двадесет години
На човека, който е двадесет години до мен<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
В едно красиво царство
живяли крал, кралица
и имали богатство -
от всичко по частица -
пари, земя, придворни,
богати все трапези,
но приказки притвортни
изяждали все тези
изящества от злато,
сърма и порцелан.
И вечерта, когато
всеки оставал сам,
отивали си всички
красиви чудеса,
оставала привична,
едничка самота...
Не съм била в туй кралство,
но ще ви кажа само,
че цялото богатство
на топло мъжко рамо
ми стига, за да бъда
облечена във злато,
от обич изградено.
И вечерта, когато
ми стане пак студено,
усещам любовта му
и парещия пламък,
изригващ от дъха му...
Оставам в този замък!
© Зл Павлова All rights reserved.
