Дълбока нощ…
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Дълбока нощ…От тъмното долита
човешки говор, даже смях. И звън на счупена бутилка.
Само пияните не спят.
Кънтят болезнени камбани,
затворил поглед ,
чакам следващ звън…
Камшик, светкавица… и пак.
Главата ме боли.
Главата ми е страшна яма - кърваво месо.
Парче от плът,
накъсано,
раздрано.
И без очи.
Кога са си отишли всички ?Хладно, мълчешком.
Пари да имах, бих платил на някой
до мен да седне, потното чело да вземе
във своя скут…
Под прага, като смръзнало се псе,
се мушна вятър, проскимтя край мене,
и пак си тръгна…
Трябва сам.
Да падна ниско на колене, като в храм
от болката пречистен, под звездите…
И дълго да се моля.
Дали ще се смили небето
и утре слънце няма да изгрее ?
© Светослав Иванов All rights reserved.
Пълно с болка е Светльо..дано свърши дълбоката нощ!Онемяваш ме винаги!Поздравче!!