Една малка кукумявка...
Една малка кукумявка
на первазът ми е кацнала, и гледа.
Не знам дали е зла поличба.
Дали да я застрелям с пистолета...
А тя ме гледа много кротко.
Очите и са призрачно красиви.
И аз и се усмихвам!...
Да имах от салама,
изяден от децата, още вчера...
А то!-протягам празни шепи.
И птицата се сепна и отлитна.
Дори и да е зла магия-нека!
Какво ли още може да ми стори ?
Разпръснал съм си дните-като жито!
Сега очаквам само жътва.
Спокоен съм, дори и пред смъртта си.
А кукумявката е нещо ведро. <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Светослав Иванов All rights reserved.
