Ех...
Eх,моряко мой
Стягаш пак багажа свой.
На пореден воаяж
Тръгваш ти в този час.
Мен оставяш тук сама
С нашата малка дъщеря.
Какво за теб да и говоря ми кажи
Сега на малката Мари?!
Очите детски ще се стрелкат в мен
Не ще ми дават мира
Нито нощем нито ден.
Как мога да излъжа аз това дете,
Че далеч и сам ти е добре.
О,как искам да си тук при нас
И да не се налага да и обяснявам аз!
© Здравка Бонева All rights reserved.
