liviq
59 results
Морски бряг 🇧🇬
Обичам пясъка, изгарящо горещ, и флирта му безкраен с вълните. И притихналото нощно море, окъпано от светлината на звездите. Обичам бриза нежен и лек - галеща лицето ми кадифена милувка. И разбиващите се морски вълни, с гребен от най-фееричен сатен. Обичам залеза с розово-ален нюанс, сливащ се с мор ...
168
34
Летен грях 🇧🇬
Тръгвам с отлива морски, връщам се в морето назад. Всеки спомен отнемам, заравям го в пясъчливия бряг. Вълните нека ми вземат всяко чувство греховно, нека го потопят. В пясъка нека разбият, любовния спомен за теб. Нека останеш, нейде далеч, от мен и морския бряг! Далеч от слънцето парещо, и летния и ...
155
50
* * * 🇧🇬
Разкъсвам се на две между теб и него. Ах,как боли! Кървя. Кой път да избера? Крещя! Притъмня в душата, объркана е, и се скита. Не зная кого да избера, няма светлина. Бродя,блъскам се из чувствата свои. Блъскам се в себе си дори. На кръст разпъната стоя, не издържам болката… И пак крещя,крещя! Няма с ...
151
24
Магьоснице малка 🇧🇬
Магьоснице малка, с име - Любов, потопи ме в твоето вълшебство. Докосни ме с най-ярката страст, на плен да бъда обречена. В шепите ми малки излей се, да пия от твоята жива вода. И глътката път да намира към самотната ми душа. В сърцето ми огън разпалвай с пламък по-ярък от кръв. с нежността да откри ...
208
40
За какво съм ти такава 🇧🇬
Искаш мойто женско тяло, кухо, празно, без душа. Че за какво съм ти такава, дърво изсъхнало и без листа? Нима това наистина желаеш, жена без капчица живец? Устни върху тялото положил, вместо да гори, да бъде лед. Вместо перла да те заслепява окъпана във нежен блясък, отронен камък от гранита да те д ...
180
24
Несподелено щастие 🇧🇬
Днес събрах кураж, писмо да ти напиша: "Здравей! Добре съм, всичко e наред. Искам нещо да ти кажа, но не знам, право имам ли да споделя. Ти замина, а след себе си остави една незаличима диря. От нашата тъй кратка любов роди ни се дете - имаме си дъщеря. Тя, лъчезарно слънце е и малка ярка звезда. Сл ...
140
14
Нарисувай ме 🇧🇬
Нарисувай ме със акварели, размий ме сред яркото на светещи звезди. Положила глава в лоното на бледата луна. Заслушана във тихото на вятъра, докосната от тишина. Окъпана от четката, потопена във вода. Рисувай ме, размивай акварела, създавай ме така - кротка, нежна, нощна самодива. Една магия- твоята ...
190
28
Спътница 🇧🇬
Ти спътнице моя, моя съдба, редом с мен крачиш, когато искам да превзема света. По булеварди с мен преминаваш, на светофарите-пауза, чакам там своя знак да дадеш. По всяка улица, всяка извивка вярно ме следваш, ти с твоя завет. Почиваш с мен на безлюдните гари, даваш ми смелост и ме пазиш в страха. ...
146
14
Погубена от любовта 🇧🇬
ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ ТИ ДАДОХ ЕДНИЧКА МОЯ ЛЮБОВ. ДЪЛГО ТЕ ТЪРСИХ,МНОГО ТЕ ЧАКАХ ЗА ТЕБ МИСЛИХ,ЗА ТЕБ АЗ ЖИВЯХ В НОЩИТЕ БЕЗКРАЙНО ДЪЛГИ СИЛНО ЗА ТЕБ КОПНЯХ, В ТЯХ ТВОЕТО ИМЕ ИЗРИЧАХ, И ВЪВ ВЯРНОСТ ТИ СЕ КЪЛНЯХ. ДУШАТА СИ НА ТЕБ ОБРЕКОХ, СЪРЦЕТО МИ ЗА ТЕБ ТУПТЯ. НА ТЕБ ЛЮБОВ ЦЯЛА СЕ ОТДАДОХ, ЗАРЕКОХ СЕ Д ...
164
26
Търся своите илюзии 🇧🇬
Пръсти трескаво разравят позагасващата жар в нощта. Търся своите илюзии. Сама захвърлила ги там сред затихващ огън, дълго в нощите горял. Всеки въглен преобръщам с нежно белите ръце. Не усещам как изгарят кожата,превръщайки я в черен,лепкав прах свличащ се по моите нозе. Не,не ще се спра да търся. Н ...
175
30
НЕКАНЕНА 🇧🇬
Ти ли чукаш на вратата, обич моя,в този късен час? Ти ли тук до мен поспря, гостенка неканена,в нощта? Аз не мога да те пусна. Моля те,прости! Късно е при мен да спираш, хайде,тръгвай си,върви! Ти,неканена недей се връща, и не чукай пред дома. Аз отдавна те забравих, от сърцето теб изтрих. С помътне ...
120
8
ВСЕКИ СПОМЕН ЗА ТЕБ 🇧🇬
ВСЕКИ СПОМЕН ЗА ТЕБ - НЕОЧАКВАН СЕ ВРЪЩА. ИЗГАРЯЩ ПРЕЗ МЕН ПРЕМИНАВА, ДИРЯ КЪРВАВА В СЪРЦЕТО ОСТАВЯ. ВСЕКИ СПОМЕН ЗА ТЕБ- ДУШАТА БЪРЗО СЪБЛИЧА, ГОЛА И ЗЪЗНЕЩА ОСТАВЯ В НОЩТА САМА ДА СЕ СКИТА. ВСЕКИ СПОМЕН ЗА ТЕБ- НОЩИТЕ МИ САМОТНИ ТРЕВОЖИ. КАТО ХАЛА БЯСНО МИНАВА, И БЕЗСЪННА ДО ИЗГРЕВ ОСТАВЯ. ВСЕКИ С ...
206
20
ВЪПРОСИ 🇧🇬
Като човек живя ли в живота свой, достойно вървя ли през пътеки безброй? В цел превърна ли свойте мечти? Грешките свои успя ли да си простиш? Болките търпеливо дали изтърпя, без да свеждаш уплашен глава? Усмивки и нежност разпиля ли навред, безусловно помага ли на тези до теб? С благи думи стопли ли ...
158
24
ДУЕЛ 🇧🇬
ЕХ, ТАЗИ МОЯ СЪВЕСТ НЕРАЗБРАНА, ВСЕ ВОЮВА СЪС СЪРЦЕТО, ВСЕ ДУЕЛИ НЕМУ ОБЯВЯВА, ВСЕ ГО ПОРИЦАВА. ВСЕ КОРИ ГО И НАРЕЖДА КАК ЖИВОТА СВОЙ ДА СЛЕДВА. ОТ ВСЯКО ЧУВСТВО ПРАВИ ДРАМА И ГЛЪТКА ВЪЗДУХ НЕ МУ ДАВА. НЕ РАЗБРА ЛИ, СЪВЕСТ МОЯ, СЪРЦЕТО НЕ Е КАТО ТЕБ, ТО НЕ МИСЛИ И НЕ СЛЕДВА ПРАВИЛА ИЗПИСАНИ, БЕЗЧЕТ. ...
149
20
Забраних си 🇧🇬
Забраних на мислите, все към теб да летят. Забраних на очите, само теб да разбират. Забраних на ръцете, само теб неуморно да галят. Забраних на устните, само теб да изричат. Забраних на душата, само в теб да се врича. Забраних на тялото, само теб да копнее. Забраних на сърцето, единствен, теб да оби ...
173
34
КАКВО Е ЩАСТИЕ? 🇧🇬
КАКВО Е ЩАСТИЕ? ЛЪЧИТЕ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ, И УСМИВКА В УТРИННАТА ТИШИНА ИЛИ БЛЯСЪКА МУ,ОТРАЗИЛ СЕ В ОЧИТЕ, ПРЕВРЪЩАЙКИ ГИ В НЕЖНИ ЦВЕТЯ? ИЛИ ПЪК ЛУННА ПЪТЕКА - ОЗАРЕНА ОТ ЗВЕЗДЕН ШПАЛИР И МИСЛЕНО ПРЕЗ НЕЯ ПРЕМИНАЛ ЧОВЕК, И СВОИТЕ КОПНЕЖИ И ЛЮБОВ ДОВЕРИЛ? ИЛИ ПЪК ПЕСЪЧЛИВИЯ БРЯГ И МОРЕТО, КОИТО ЗА ...
210
26
Разпилени мечти 🇧🇬
Напразно пазех мечтите си, за хора открити, с душа. Дълго на вратите им чуках, С копнеж да срещна сродна душа. Нехаещи, отваряха ги за миг, а после, затръшваха под носа. И пак оставах на пътя сама, упорито чукаща на всяка врата. Бродейки в тъмната нощ, покрита с пелена от мъгла, уморено поспрях се, ...
182
16
ВЯРА,НАДЕЖДА,ЛЮБОВ 🇧🇬
КАЗВАШ, ЧЕ ДНЕС СЪМ ПО-ДОБРА, ЧЕ С ВСЕКИ ДЕН ЩЕ СЕ ПРОМЕНЯМ. ПЪТЕКИ ПО-ВИСОКИ ЩЕ КАТЕРЯ И ЩЕ ВЪРВЯ УВЕРЕНО КЪМ СВОЙТА ЦЕЛ. А, АЗ БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ ИМА! ЗАЩОТО ТИ СИ МОЯТ ПЪТ И ЦЕЛ. И СВЕТЛИНА СИ, И МЕЧТИТЕ, И НА ЖИВОТА МИ ВЪЛНИТЕ. НА ВЯРА МЕ НАУЧИ - ДА ВЯРВАМ В МЕН, И В МЕЧТИТЕ. И НАДЕЖДА ТИ МИ ДА ...
187
24
ОРИС 🇧🇬
Мъглив денят навън, през прозореца наднича. Едри капки дъжд по перваза му се стичат. Без умора,без почивка, следват те маршрута свой. Ту нежно падащи,безмълвни, Ту яростно изсипващ се порой. Обречени на кръговрата вечен, между земята и небето, те следват своята пътека. Живец да вдъхват,орис нелека.
161
18
