+ + +
Душата ми докосна
пустинна тишина,
загърнах я със пясък
навявяващ от стептта.
Пясъка не стопли
самотната душа,
заплака тя сиротна,
а гаснеше нощта.
Усетих как изчезва,
топи се в мрачина.
Светлината и помръкна
както падаща звезда.
© Здравка Бонева All rights reserved.
