+ + +
Душата ми докосна
пустинна тишина,
загърнах я със пясък
навявяващ от стептта.
Пясъка не стопли
самотната душа,
заплака тя сиротна,
а гаснеше нощта.
Усетих как изчезва,
топи се в мрачина.
Светлината и помръкна
както падаща звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
