May 31, 2006, 10:43 AM

ОРИС

  Poetry
161 0 18
Мъглив денят навън, през прозореца наднича. Едри капки дъжд по перваза му се стичат. Без умора,без почивка, следват те маршрута свой. Ту нежно падащи,безмълвни, Ту яростно изсипващ се порой. Обречени на кръговрата вечен, между земята и небето, те следват своята пътека. Живец да вдъхват,орис нелека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дъждът от тебе е измил
    лоши думи и подбуди зли.
    Дали и той във тебе е открил
    чистота в очите ти добри.
    6
  • И Сезони, и Орис са чудесни стихове!!! Поздрави!!!
  • Лицемерие??? Що за глупост! Поезията е субективна - на един му допада, на друг - не! Явно на теб - не, но това не означава, че всички трябва да мислят като теб! Лицемерие? Тази дума ми е чужда!
    Поздравче, Здравче!
  • Браво, Здравче! Много е хубаво!
  • Христо,благодаря ти за милите думи,и на теб Кате,за това,че ме четеш!