ОРИС
Мъглив денят навън,
през прозореца наднича.
Едри капки дъжд
по перваза му се стичат.
Без умора,без почивка,
следват те маршрута свой.
Ту нежно падащи,безмълвни,
Ту яростно изсипващ се порой.
Обречени на кръговрата вечен,
между земята и небето,
те следват своята пътека.
Живец да вдъхват,орис нелека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Бонева Все права защищены
