31 may 2006, 10:43

ОРИС

  Poesía
159 0 18
Мъглив денят навън, през прозореца наднича. Едри капки дъжд по перваза му се стичат. Без умора,без почивка, следват те маршрута свой. Ту нежно падащи,безмълвни, Ту яростно изсипващ се порой. Обречени на кръговрата вечен, между земята и небето, те следват своята пътека. Живец да вдъхват,орис нелека.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дъждът от тебе е измил
    лоши думи и подбуди зли.
    Дали и той във тебе е открил
    чистота в очите ти добри.
    6
  • И Сезони, и Орис са чудесни стихове!!! Поздрави!!!
  • Лицемерие??? Що за глупост! Поезията е субективна - на един му допада, на друг - не! Явно на теб - не, но това не означава, че всички трябва да мислят като теб! Лицемерие? Тази дума ми е чужда!
    Поздравче, Здравче!
  • Браво, Здравче! Много е хубаво!
  • Христо,благодаря ти за милите думи,и на теб Кате,за това,че ме четеш!