ОРИС
Мъглив денят навън,
през прозореца наднича.
Едри капки дъжд
по перваза му се стичат.
Без умора,без почивка,
следват те маршрута свой.
Ту нежно падащи,безмълвни,
Ту яростно изсипващ се порой.
Обречени на кръговрата вечен,
между земята и небето,
те следват своята пътека.
Живец да вдъхват,орис нелека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
