За какво съм ти такава
Искаш мойто женско тяло,
кухо, празно, без душа.
Че за какво съм ти такава,
дърво изсъхнало и без листа?
Нима това наистина желаеш,
жена без капчица живец?
Устни върху тялото положил,
вместо да гори, да бъде лед.
Вместо перла да те заслепява
окъпана във нежен блясък,
отронен камък от гранита
да те докосва хладно в нощта.
Че за какво съм ти такава,
студена и безчувствена?
Бледо подобие на любяща жена,
лежаща до теб тихо в нощта.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Да! 
