СТРАХ
Лутам се одрипана в затворен лабиринт.
Сковаващ мрак и черна пустота,
апатичен вятър, грозна тишина.
Търся себе си и изгубената си душа.
На къде, в коя посока да поема -
въпросите прескачат в мен безмълвни.
Скитам се, не спирам да вървя.
Уморена падам, събирам сетни сили, ставам.
Трябва да вървя, на посоки продължавам,
сблъсквам се с безкрайна тъмнина.
Озлобих се, всичко в мен крещи тревожно,
без глас отекват крясъците във нощта.
Ехото ме чу и затрепери -
уплашено кънти в моите уши.
Паника, вледеняващ страх ме покорява,
смразява ме, не мога крачка вече да направя.
Къде, защо във лабиринта да вървя?
Страхувам се да не се изгубя,
както се изгуби обърканата ми душа.
Или страх, когато в лабиринта я открия,
от ударите на съдбата, безсърдечна станала е тя.
© Здравка Бонева All rights reserved.
