Спътница
Ти спътнице моя, моя съдба,
редом с мен крачиш,
когато искам да превзема света.
По булеварди с мен преминаваш,
на светофарите-пауза,
чакам там своя знак да дадеш.
По всяка улица, всяка извивка
вярно ме следваш, ти с твоя завет.
Почиваш с мен на безлюдните гари,
даваш ми смелост и ме пазиш в страха.
В добро и зло до мене заставаш,
в радост и мъка сме ръка за ръка.
В тъмното своите знаци оставяш,
светлина да ми бъдат в нощта.
Нито веднъж ти не ме изостави,
и успехи, провали с мен сподели.
Благодаря ти, придружителко моя,
че живота със мен извървя!
Виж, в края сме на моята пътека,
озарена е от една светлина.
Тук е време да ме оставиш,
последната крачка да направя сама.
А ти, върви, върни се назад,
волна бъди,и с добро ме помни!
© Здравка Бонева All rights reserved.
6
