Разпилени мечти
Напразно пазех мечтите си,
за хора открити, с душа.
Дълго на вратите им чуках,
С копнеж да срещна сродна душа.
Нехаещи, отваряха ги за миг,
а после, затръшваха под носа.
И пак оставах на пътя сама,
упорито чукаща на всяка врата.
Бродейки в тъмната нощ,
покрита с пелена от мъгла,
уморено поспрях се, свела глава,
премисляйки всичко, разбрах, че греша.
В този свят лицемерен,
изпълнен с фалш и лъжа,
С пошлост,и суета непремерена
е трудно мечтите да следваш
и да търсиш сродна на свойта, душа.
Осъзнавам - ненужни са мечтите ми.
И в миг разпилявам ги всичките,
пръскам ги с лека ръка,
щом неразбрана и чужда съм,
щом в живота се скитам сама.
© Здравка Бонева All rights reserved.
