Изтрити спомени
Не желая спомени жалки за теб
да помитат всеки мой ден.
В нощите да ме будят,
да превръщат съня във кошмар.
На бързо събрах ги в ръка
и запратих ги в коша с боклук.
Твърде много търпях ги,
с тях дълго живях, но - до тук.
Изтрих всяка болка, ярост и гняв.
Успях да простя грозни думи,
дори непростимия грях.
Всичко простих ти, и те изтрих.
Днес те няма, бяло петно си.
За теб не си спомням, не ме боли.
Всичко остана далечно. Преди.
© Здравка Бонева All rights reserved.
