Изтрити спомени
Не желая спомени жалки за теб
да помитат всеки мой ден.
В нощите да ме будят,
да превръщат съня във кошмар.
На бързо събрах ги в ръка
и запратих ги в коша с боклук.
Твърде много търпях ги,
с тях дълго живях, но - до тук.
Изтрих всяка болка, ярост и гняв.
Успях да простя грозни думи,
дори непростимия грях.
Всичко простих ти, и те изтрих.
Днес те няма, бяло петно си.
За теб не си спомням, не ме боли.
Всичко остана далечно. Преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
