НЕКАНЕНА
Ти ли чукаш на вратата,
обич моя,в този късен час?
Ти ли тук до мен поспря,
гостенка неканена,в нощта?
Аз не мога да те пусна.
Моля те,прости!
Късно е при мен да спираш,
хайде,тръгвай си,върви!
Ти,неканена недей се връща,
и не чукай пред дома.
Аз отдавна те забравих,
от сърцето теб изтрих.
С помътнели от сълзи очи,
бавно,но полека заличих.
© Здравка Бонева All rights reserved.
