Ех, стари хайдути... пропаднали, хълцащи пияници!
Ех, стари хайдути... пропаднали, хълцащи пияници!
Пак сме събрани в кръчмата, пак са препълнени чашите
и цигарите пушат, сякаш огньове от клада.
Пак са пълни пищовите, дето хич сме ги нямали
и с двата куршума улучена, в прозореца плаче луната.
И се вият дървета, и плачат грозните мащехи,
дето все ни кълняха... Да пийнем, войводи!
Да пийнем, да строшиме празните чаши,
по зида вино да прокапе, сякаш кръв на душмани.
Ха, наздраве хайдути!... Ах, вмирисани пияници!...
Горе в Балкана Караджата ни вика и плаче.
Нека пак се напием войводи и пак до първи петли нека пеем.
Онези песни за жалост... за онзи - Делю хайдутин
От мъка, от мъка да пеем и вием.
Когато осъмнем ще сме смирени и паднали.
От тезгяха вино ще се стича, сякаш кръв е от нашите рани.
И мухи ще летят, ще ни пипат и лазят, и ще ни плюят.
Заслужено!...
А отгоре - Караджата ще придремва от снимката.
© Светослав Иванов All rights reserved.
