Елате безнадеждни, унижени, скапани!

Елате безнадеждни, унижени, скапани!
Елате в сива сутрин, гладни и премръзнали.
Повлекли грижите и болести, със дрипите -
ония, пълни с въшки, черни от въздишките.
Елате скитници, бездомници и пияници!...
Ще ви прегърна и плачем като братя.
Ще ви нагостя със канче вряла супа.
И после през прозореца ще викаме,
ще викаме продрано като звярове.
Стражарите ще ни обесят заедно.