Гергьовско
Ранна роса заросила<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
в утро пролетно, уханно -
малка е мома приседнала
до езеро тъмно, хладно.
На треви дъхави, влажни,
в руси коси сълзи сплита -
ден прокобен оплаква
по съмнало сърце младо.
И чака мома тъжнолика,
като тънкобледа сянка
жестоката орисия -
да е невеста змеева.
Че последна от селото
тя остана недокосната -
на царя едничко чедо -
за чудовището отредено.
Седи момата и плаче,
в къдрици печал сплита,
слънце се показва тихо;
трополят конски копита.
Задава се жребец белоснежен -
грива пощръкляла вее,
възседнал го юнак наперен,
в ризница златоткана грее.
Красив воин, безстрашен!
Плаща му - искри лее,
копие остро в ръка му -
с един замах посича змея.
Безчет девици свободни,
мома царска прегръщат,
след пратеник божи тръгват -
ята във въздуха пърхат.
Ден съдбовен е този -
златни отблясъци сее -
да изкласят силни и здрави -
в стеблото на правата вера.
© Силва Тенева All rights reserved.
