Обичам те / на аморе!!! /
Обичам те и пак ти вярвам -
една случайност ни събра за кратко;
душите ни се сляха безвъзвратно
и дадоха живот на любовта. ...
От днес аз искам да съм няма -
заравям своят глас отровен.
Луната от небето си избяга
и любовта предаде доброволно.
Наведени звездите стават бледи - ...
Във силата се вярва недвусмислено;
със силна воля пазим и мечтите си
и пак насила се опитваме
да се обичаме завинаги.
Във крайности ни тласка суетата, ...
Какво възбужда във бика страстта гореща,
издува вените, му диша тежко
И цялата камара стара плът с насмешка,
прохожда изпод порива от грешност.
Възбуден не от факта, че е женска ...
Гнетят ме мисли пагубно печални,
навява ги забулена луна;
загасват пламъчета във очите жални
и болно се разстила мисълта.
По раните от вчера обгорени ...
Полека се в мене тъгата промъква
поляга ми радост като суха трева
и славея пеещ в душата замлъква -
безмълвно отлита, приспал песента.
Помръква сърцето - топи се в тревога, ...
Отпивал ли си хладната роса,
сред синия лазур на майско утро?
Лежал ли си на меката трева
във зноен ден, от жаркост тръпнещ?
Опивал ли си се от аромата ...
Сам-сама седях в гората на тревата пъстра
и душата ми проплака като цвят откъснат.
Песента ми от сълзите в гърло ми заседна,
блясък от очите черни в мъка стана бледен.
Сам-сама в гората плаках , слънцето избяга ...
Сега е в гърдите ми слънце излято,
що иска само за тебе да грее,
сега във снагата ми има лято -
в косите от свила нощ е стаена.
Сега те обичам и цяла съм нежност, ...
Защо да живея за бъдещо време,
когато сега съм от болка сломена -
какво са пари, къща, слава,
щом с тебе сме отделени.
Кога ли сърце ще вразуми се, ...
Аз мисля, че само на думи си силен,
а твоята същност в безтегловност се люшка
и моите чувства не смееш да пипнеш -
с такива не си свикнал – не са изкуствени.
Разбрах, че умело извърташ нещата - ...
Посветено на Г-н Йосифов - учител по литература!
Той беше добър и синеок
с чаровна усмивка, висок.
Ходеше с едни и същи дрехи
макар спретнати, но вехти. ...
Как „жадувам” за твойте подпури,
де звънят като тенджера куха -
падам ничком, едвам що ги чуя
и заглъхвам в деня като бухал.
За езика ти остър „бленувам”, ...
Неясната пътека във тъмното е по-неясна
и чистата луна е в бледност помътнена,
посърва и линее цветето, отгледано в душата -
в безстрастен морав лик на тиха орхидея.
Като скиталец странен, надничащ във тъмата, ...
Достигнахме до гибелни предели,
нахлува хлад в изгарящо сърце,
мечтите безподслонни каменеят
и нежни пориви болеят в ледове.
И злото покрай нас изригва гръм, ...
