ПРОКЪЛНАТИ
Сърцата ни без пламък изгоряха,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
пълзяхме жалки, счупили крила.
И обич изоставена ридаеше
в очите с мъртва пустота.
С любов превърната във пепел,
кръвта разсипа се на прах,
душа посрамена остана,
блуждаеща над гроб от грях.
Духът ми днес разбира всичко -
във спомените го видя,
че първо молеше горещо,
а сетне с клетва ни приспа.
Сега във вярност сме обречени
и пламъци ще светят във скръбта,
прекръстени във обич вечна -
със свещите запалени за нас.
© Силва Тенева All rights reserved.
