СРАМ
Във силата се вярва недвусмислено;
със силна воля пазим и мечтите си
и пак насила се опитваме
да се обичаме завинаги.
Във крайности ни тласка суетата,
загнездена от детското ни време
проплакваме обидени от самотата
и без очи потъваме във ленност.
Калъпът е скроен, моделът - неизвестен
но дреме звярът - бясът обруган.
Очите ни се давят във сълзите
сълзи - изплакани от срам.
2003
© Силва Тенева All rights reserved.
