НЕ ЗНАЕХ
Не знаех, че всичко ще мръкне<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и ще затихне зад облак,
че цвят неразтворен изсъхва -
щом радост я стигне прокоба.
Мечтаех, бленувах и чаках
да стигна вратата на рая -
потъвах, проклинах и плаках
в покорство да се предавам.
Не знаех, че цвете изсъхва,
дори неразтворило пъпка
и песен непята заглъхва -
щом радост я стигне разлъка.
Сега ще запомня навеки,
че хубост с отрова се вае
и пролет орисана с клетва -
нецъфнала - червей дълбае.
© Силва Тенева All rights reserved.
Браво, Силве!!!
