ПОСВЕТЕНО О"Т"БРЪЩЕНИЕ
Как „жадувам” за твойте подпури,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
де звънят като тенджера куха -
падам ничком, едвам що ги чуя
и заглъхвам в деня като бухал.
За езика ти остър „бленувам”,
още по - че на две е делен -
няма нужда ренде да купувам,
ножицата ще отпадне съвсем.
Имаш чар непосилен за мене,
интелект, с вид на козя брада -
заблестял си със гащите бели,
като лебед във сто езера.
За таланта ти няма да спорим -
той е истински като дръвник!
Как ли би, да остана пристойна
щом хортувам си с лунатик.
Не мирясваш и скачаш Упойван,
влюбен само във своя си лик.
Не оглеждаш нозете ми стройни,
де’т те мерят със остър чепик.
Но съдбата така е решила -
да ми бръмне главата от теб,
че напомняш с очите си строги
за изстинал от снощи омлет.
И с тигана сега те причаквам
да снесеш нови, пресни „яйца”,
Фаренхайта е доста по нещо -
ще слънчасат халтурни слова.
Отразен си в обноските строги,
а със думи въртиш болеро
в отношенията с хората нови
си от вятъра духнал - перо.
Много искам за теб да забравя,
че дотегна ми тази тъпня -
има винаги изход последен,
що се крие в цветиста п*увня.
© Силва Тенева All rights reserved.
