ТОГАВА ВЕЧЕ
Отпивал ли си хладната роса,
сред синия лазур на майско утро?
Лежал ли си на меката трева<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
във зноен ден, от жаркост тръпнещ?
Опивал ли си се от аромата
на възуха, от билките захласнат?
Рисувал ли си багреният ден,
изпращал ли си го кога догасва?
Замаян гледал ли си във нощта
небето звездно и луната побледняла?
Потъвал ли си във бездънната мечта,
да сме прегърнати кога зора изгрява?
Тогава вече си до мен дошъл
и щастието е на прага,
по устните ми хладната роса
с целувка майска те дарява.
И знойна ще шепти нощта,
в захлас луната ще ни гледа
и въздуха с ухания ще блика -
на младост - що въздиша утолена.
© Силва Тенева All rights reserved.
