КРАЙ
Срутвам се и бавно умирам -<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
всичко стана така неусетно,
леден вятър сърцето прониза
разби ме на прах и отнесе.
Провря се във мен като жив -
поглъщайки всяка клетка,
разпръсна ме с порива див
и остави душата разплетена.
Нищо не може да я спаси -
дълбоко потънала в отчаяние,
в здрача кошмарен ято кръжи,
пляскат крилете на гарвани.
В потискащ, студен полумрак
като диви котки сенките бродят
и събират в шепите кървав прах
от любовта ми сама се пробола.
Срутвам се и бавно умирам,
мъчейки се „помощ” да кажа,
но звук не отронва душата -
Олюлях се и паднах забравена.
© Силва Тенева All rights reserved.
