В утрото прохладно
С кобилица на рамо <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
девойката вървеше,
а утрото прохладно -
и въздуха трептеше.
И клонки нацъфтели -
блестяха от дъжда,
в очите кадифени -
просветваше роса.
До малко мостче криво -
девойката се спря,
ведрата пълни сложи -
на тихата трева.
Снага разкърши млада -
протегна си ръцете,
в косите си оплете -
засмено бяло цвете.
Чу славея да пее -
там горе на дървото -
загледа се към него ..
юнак напи ведрото.
Мома зарумени се -
срамливо сведе клепки,
а момъка до нея -
кобилица понесе ..
© Силва Тенева All rights reserved.
