ПЕРОТО МИ УМИРА
Сълза от сърцето ми капна,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
прозрачна, по-чиста от кръв,
родена от болка безплътна -
попарена в усойната скръб.
Звездица в небето угасва,
в тревите, в росата изстива,
тъжовна бледнее луната -
над гроб възридава горчиво.
Отпада въздишка печална,
задрямва над празния лист,
изсъхва безсълзна молбата
в замлъкнали, слепи очи.
© Силва Тенева All rights reserved.
