САМА
Сам-сама седях в гората на тревата пъстра<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и душата ми проплака като цвят откъснат.
Песента ми от сълзите в гърло ми заседна,
блясък от очите черни в мъка стана бледен.
Сам-сама в гората плаках , слънцето избяга
радостта ми падна плаха, като скръбен ангел,
на тревата пъстра в сенчест здрач полегна -
песен литна от душата стихна с птици неми.
Сам-сама съм във живота, друг до мене няма
в къщата богата снобска пълна с много хора.
Те не ме познават мене - аз не ги харесвам,
сам-сама ще си замина с празното в сърцето.
© Силва Тенева All rights reserved.
