Aug 9, 2004, 3:07 AM

Go beyond your limits

  Poetry
143 0 2
Не бягай - олющените трепети те следват и страхове те следват, и разни други, обрулени от после. Спри, просто... разтвори си краката, и позволи на нищото да се гърчи в теб, позволи му да влезе в твоя начин на живот, да измокри всяка глътка. Не питай защо. пропусни през пръстите си, затвори му очите (последното видя на погребението ... поредното Х-чувство) Сега копай! В земята да засипеш очакване- отгоре танцувай валс... все едно не боде. Боде, защото няма утре. колко обичаше да се сгушваш до него... а се препъваше вариативно какво би се случило, ако...? препрочиташе всяка думичка (от преди век казана) хвърляш камъни и чорапчета с предизветстеност, разхождаше мигове на токчета. А те да дойдат да ти кажат, че живееш между тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили All rights reserved.

Comments

Comments