Jul 6, 2006, 7:00 AM

Граал

  Poetry
136 0 36

Проплаква всяка нощ
душата ми.
А ти..! А ти..!
Скътавайки се
в гънките на времето,
дали си бил
или не си?
Дали си сън
или реален?
Мираж ли си
или пък блян?
Секундите чрез теб
пресявам,
сърцето ми те пази
кат стражар,
защото
ти за него си
Граала,
душата ми за който
е олтар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е! Браво!
  • Страстта надвих в младостта-
    на нравственост висока съм носител,
    а днес с теб споделям радостта
    и ти за мене си Учител,
    защото пътят ни е идеален
    в любов, за двамата еднаква,
    а този свят, така реален,
    в душата ти понякога проплаква!?
    Затуй те виждам и тревожна,
    когато бликне пак сълзата,
    но любовта ни е възможна,
    дори под упреците на мълвата.
    -За мене Мо, си ти Граал,
    душата ми за който е олтар!
  • Проплаква душата,но сама знае къде е любовта!
    Поздрави,Роси!
    Усмихнат ден!
  • Чувствено!!!
    Много хубав стих Роси!
    Поздрави мила и щастлив ден ти желая
  • Много ми хареса, Роси! Браво!!!