6 jul 2006, 7:00

Граал

  Poesía
138 0 36

Проплаква всяка нощ
душата ми.
А ти..! А ти..!
Скътавайки се
в гънките на времето,
дали си бил
или не си?
Дали си сън
или реален?
Мираж ли си
или пък блян?
Секундите чрез теб
пресявам,
сърцето ми те пази
кат стражар,
защото
ти за него си
Граала,
душата ми за който
е олтар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е! Браво!
  • Страстта надвих в младостта-
    на нравственост висока съм носител,
    а днес с теб споделям радостта
    и ти за мене си Учител,
    защото пътят ни е идеален
    в любов, за двамата еднаква,
    а този свят, така реален,
    в душата ти понякога проплаква!?
    Затуй те виждам и тревожна,
    когато бликне пак сълзата,
    но любовта ни е възможна,
    дори под упреците на мълвата.
    -За мене Мо, си ти Граал,
    душата ми за който е олтар!
  • Проплаква душата,но сама знае къде е любовта!
    Поздрави,Роси!
    Усмихнат ден!
  • Чувствено!!!
    Много хубав стих Роси!
    Поздрави мила и щастлив ден ти желая
  • Много ми хареса, Роси! Браво!!!